23.01.2009 г., 17:15 ч.

Мълния 

  Поезия » Пейзажна
684 0 5

Прихлупи се небето оловно-синьо и сърдито

над жарката пресъхнала земя,

надвесиха се облаци гъсти като къдели

над къщите и свежите поля.

 

А аз стоях зад прозореца смутена и тръпнеща

от силата на тази мощ неземна

и усещах приглушени бързи стъпки

на закъснели пътници в дъжда.

 

Огромна мълния разцепи небосвода като с кама

и нито звук, нито стон не се разнесе

освен громко свистене

и ярка, страшна светлина!

 

Потръпнах пред тази сила неукротима

и човешката безпомощност и грехота,

и сгуших  се с надеждата, че тази хала

не ще ме забележи в моя малък, малък свят!

© Сашка Нешева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??