Мълния
Прихлупи се небето оловно-синьо и сърдито
над жарката пресъхнала земя,
надвесиха се облаци гъсти като къдели
над къщите и свежите поля.
А аз стоях зад прозореца смутена и тръпнеща
от силата на тази мощ неземна
и усещах приглушени бързи стъпки
на закъснели пътници в дъжда.
Огромна мълния разцепи небосвода като с кама
и нито звук, нито стон не се разнесе
освен громко свистене
и ярка, страшна светлина!
Потръпнах пред тази сила неукротима
и човешката безпомощност и грехота,
и сгуших се с надеждата, че тази хала
не ще ме забележи в моя малък, малък свят!
© Сашка Нешева All rights reserved.
