2.02.2015 г., 17:57

Мъничкана Сийка

899 0 4

МЪНИЧКАТА СИЙКА

 

Нашта малка Сийка -

цветенце в саксийка,

песни си нарежда,

всички ги изрежда

 

за мама, за татко,

за кака, за батко,

за стринка си Тяна,

весела, засмяна,

 

за Шаро, Писана,

мишчица Гризана,

за Лиса, Кумеца

и за баба Меца.

 

Радват ù се всички,

големи, мънички.

"Славейче" наричат.

Много я обичат.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, Елена, толкова много и толкова гопле думи!Ти нали си баба на прекрасна внучка, можеш да ги оцениш. Радвам се, че ти харесват и че с тях успявам да те развълнувам и доставя удоволствие.Ще се постарая да изпълня заръката ти. Благодаря ти от сърце за доброто отношение и за ...всичко
  • Много е сладурско, Анка!!!
    Детските стихчета не са лесна работа, макар да изглеждат елементарно нещо. В тях трябва да има и закачливост, и обич, и доброта, и поука, и радост, и да се „леят„... и да възпитават... и лесно да се запомнят... и да носят уют в душата...
    Толкова много неща, че и още.
    Ти определено го можеш!!!
    Възхищавам ти се, да знаеш!!!
    И на мен ми стана мило и едно топло в душата, хубаво...
    Благодаря ти!
    И пиши!!!
  • Благодаря, Стойне!
    Вече остарявам и ми се дописаха детски стихчета.Важното е, че го правя с удоволствие и изпитвам радост, която става още по- голяма, когато се харесват и от други. Благодаря за пожеланията.
  • Отново е много хубаво стихотворението ти!
    Поздравявам те и ти желая нови творчески успехи!
    Лека вечер!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...