Мъничко цвете
Мъничко цвете
Стъпкано цвете на пътя намерих,
реших отново да го съживя.
Поглед в него учудено вперих,
започнах тихо наум да мълвя.
Ти си толкова нежно, прекрасно,
кой жестоко те стъпка така?!
Имаш нужда от нечии ласки,
не върху теб от жестоки крака.
Ще те сложа тук, до сърцето,
ще пиеш от мен топлина.
Не отивай вече на пътя, където
не ще намериш и лъч светлина.
Усмихна се то, съживи се горкото,
сгуши се в мен тихо и плахо
и тъжно видях от окото
как топли сълзи се разляха.
Вече реших, че май е щастливо
и наистина това заслужава.
Това създание малко, красиво,
колко тъга ми навява…
20.07.2017 г. Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
