Jul 21, 2017, 8:17 AM

Мъничко цвете

  Poetry » Other
574 1 13

Мъничко цвете

 

Стъпкано цвете на пътя намерих,

реших отново да го съживя.

Поглед в него учудено вперих,

започнах тихо наум да мълвя.

 

Ти си толкова нежно, прекрасно,

кой жестоко те стъпка така?!

Имаш нужда от нечии ласки,

не върху теб от жестоки крака.

 

Ще те сложа тук, до сърцето,

ще пиеш от мен топлина.

Не отивай вече на пътя, където

не ще намериш и лъч светлина.

 

Усмихна се то, съживи се горкото,

сгуши се в мен тихо и плахо

и тъжно видях от окото

как топли сълзи се разляха.

 

Вече реших, че май е щастливо

и наистина това заслужава.

Това създание малко, красиво,

колко тъга ми навява…

 

                                                        20.07.2017 г.           Велин

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Пепи! Може, Пепи, но тогава ще се обезличи значението на думата добро.
  • Ех, де да можеше всички хора да са така милостиви, добри и нежни. Поздрави Велинче и хубава вечер!
  • Благодаря ти, Влади!
  • Благодаря ти много, Теди!
  • Благодаря ти, Васе! Радвам се, че и ти имаш такава душа!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...