Мъртва душа
посветено
Мъртва душа
Небето изтече. Във болка сподавена.
Дъждовно се свлече във мен.
Пресипна душата. Сама. Изоставена
в угасващ, безмилостен ден.
Часовникът мери самотни минути,
разсипани пясъчно... В плен
на дълго мълчани молитви нечути,
събрани във поглед студен.
Ръцете със нокти остъргват съдбата,
погубила блян непростен.
Съблечена гола и рохка, земята
приспива дъха наранен.
Очите угасват. Сърцето затварят.
Животът е сън нероден.
Умира. Две думи отварят
нощта след последния ден.
20.11.08
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Янакиев Всички права запазени
