Nov 21, 2008, 10:30 AM

Мъртва душа 

  Poetry
1603 0 36

                                    посветено

             Мъртва душа

 

Небето изтече. Във болка сподавена.

Дъждовно се свлече във мен.

Пресипна душата. Сама. Изоставена

в угасващ, безмилостен ден.

 

Часовникът мери самотни минути,

разсипани пясъчно... В плен

на дълго мълчани молитви нечути,

събрани във поглед студен.

 

Ръцете със нокти остъргват съдбата,

погубила блян непростен.

Съблечена гола и рохка, земята

приспива дъха наранен.

 

Очите угасват. Сърцето затварят.

Животът е сън нероден.

Умира. Две думи отварят

нощта след последния ден.

 

                      20.11.08

 

 

© Венцислав Янакиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??