Nov 21, 2008, 10:30 AM

Мъртва душа

  Poetry
1.9K 0 36

                                    посветено

             Мъртва душа

 

Небето изтече. Във болка сподавена.

Дъждовно се свлече във мен.

Пресипна душата. Сама. Изоставена

в угасващ, безмилостен ден.

 

Часовникът мери самотни минути,

разсипани пясъчно... В плен

на дълго мълчани молитви нечути,

събрани във поглед студен.

 

Ръцете със нокти остъргват съдбата,

погубила блян непростен.

Съблечена гола и рохка, земята

приспива дъха наранен.

 

Очите угасват. Сърцето затварят.

Животът е сън нероден.

Умира. Две думи отварят

нощта след последния ден.

 

                      20.11.08

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Янакиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...