Мъртва душа
Докоснах Слънцето,
то не ме изгори.
Докоснах си сърцето,
то ме вледени.
Отдавна не е било такава тъга в мен:
толкова пронизваща,студена;
отдавна не е било така празно у мен:
една болка тъпа и глупава.
Да обвинявам - кого!?
Себе си или някой друг?
Да търся помощ - защо!?
Нелечимо е това вътре, тук!
На студен камък ли седнах,
че така се разболях!
Змия усойница ли ме ухапа,
че паднах дълбоко в трапа!
Майната му и на мен,
и на Слънцето-сърцето;
Майната му,че съм така студен
и на тъгата по лицето.
Майната ви, глупава страсти,
за мене веч не сте опасни.
Мъртва душа съм -
скучен сън.
Празен човек и отвътре,
и отвън!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никой Всички права запазени
