7 oct 2008, 16:33

Мъртва душа 

  Poesía
1609 0 6

Докоснах Слънцето,

то не ме изгори.

Докоснах си сърцето,

то ме вледени.

Отдавна не е било такава тъга в мен:

толкова пронизваща,студена;

отдавна не е било така празно у мен:

една болка тъпа и глупава.

Да обвинявам - кого!?

Себе си или някой друг?

Да търся помощ - защо!?

Нелечимо е това вътре, тук!

На студен камък ли седнах,

че така се разболях!

Змия усойница ли ме ухапа,

че паднах дълбоко в трапа!

Майната му и на мен,

и на Слънцето-сърцето;

Майната му,че съм така студен

и на тъгата по лицето.

Майната ви, глупава страсти,

за мене веч не сте опасни.

Мъртва душа съм -

скучен сън.

Празен човек и отвътре,

и отвън!

© Никой Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??