palenka (П Антонова)
455 17154
9.11.2021 г., 10:05 ч.

Мъртва нощ 

  Поезия » Любовна
591 5 25

Нощта безмилостно поглъща последни стъпки,

недоплакани сълзи. В небето се прокрадват

бледи нишки: опитват се звезди

да се промушат в тъмнината

и осветят земята. Луната хилава

 

едва-едва прокрадва се зад планината.

И в тая мъртва нощ прегръщаш самотата,

а силуетът ѝ със стъпките изчезва.

Опитваш скъсаните чувства в зов да изкрещиш,

но думите – и те в нощта ти бягат.

 

Хихика уличната лампа, вторачена насреща ти.

Потръпваш от безсилие, въздиша тишината.

Отчаяно се молиш сърцето да заспи,

поне за час-два-три безпаметно до сутринта,

нечустващ да изчезнеш от света.

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса, Пепи, но ме натъжи, за сметка на това , силно ме впечатли прекрасната образност! Поздрав!
  • Сенилга (Сенилга) - благодаря! 🌻
  • "нечустващ да изчезнеш от света" - Замечательно!.
  • Силве - животът е изгреви! 🌹 🌞
    Благодаря!
  • Състоянията на сърцето в огледалото на нощта. А я виж тази сутрин какъв хубав изгрев има!
  • Слънчо - 🍀 🌹 ❤️
  • Като нарисувано е.
  • ПЕТЯ - благодаря!
  • Силен финал. Хареса ми.
  • ИРЖИ - когато нещо безвъзвратно си отива, целият свят е против теб. Благодаря, че видя с мен 🍀 🌹 ❤️
  • Прекрасно е да умееш да "нарисуваш" картина с думи! С много образни и силни думи! Личи, че си ги изляла импулсивно, Пепи, но това не намалява цената им, напротив! Че в тая "мъртва нощ" с "хихикащата улична лампа" лиричния герой е безсилен да приспи сърцето си, т.е да го успокои...Адмирации!
  • troia (Катя Иванова) - 😉 🍀 🌷
  • Изненада ме с това стихотворение. Често се шегуваш, а тук е мрак и самота.
    Поздрави!🙂
  • Миг31 (Миг) - утрото е прераждане в кръговрата на живота, съгласна!
  • Тъгата в творбата ти е прелюдия към радост от изгрева !Пеппии , дръп плитките и ти будя пеперудите! Защото ..."Утрото е по мъдро от вечерта "!
  • Вики - така е. Има дни, в които си "ловя" забавни моменти отвсякъде, и дни, в които всичко ми минава механично. А и такива, които не искаме и да ги помним.
  • Възприемаме видимия свят, в съответствие с вътрешното си състояние. Поздрави!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) - 🍀 🐞 🌹
  • Студени тръпки ме побиха, Пепи! Добре, че съм фен на Стивън Кинг.
  • perfectstranger (Димитър Станчев) - благодаря!
  • Синтез между пейзаж и психологическо състояние. Хубаво е, че природната картина и детайлът от градската картина се превръщат в пейзаж на душата.
  • а вместо хилава недохранена? сега ми дойде на ума
  • Ив - тоя път те послушах: от няколко дни ми е в пощата (там си ги записвам и препращам после, съхранявам) и на няколко пъти размествах, намествах, за повторения следях, посъкратих малко, пунктуация променях, докато тая сутрин реших, че става.
    пример: последния куплет, където замених и луната с уличната лампа, ето първото:
    Подхилква се луната, вторачена насреща ти,
    потръпваш от безсилие, Въздиша тишината.
    Отчаяно се молиш сънят по-скоро
    сърцето да приспи, поне за час-два-три
    безпаметно до сутринта невидим
    да изчезнеш от света
  • ...и да се събудиш във кошмарите от предния си ден. Бруталните...
  • ❤️ Любими! 😘
Предложения
: ??:??