Mъртви хартии

Червената хипноза, рови в теб 

за помрачени, безсмъртни складове за алкохол и розова гротеска.
Любовникът скърца неубедително.

Лесно запомняща се мелодия,

обикаля безразсъдно и гъделичка нетърпеливите.

Отблъскващи звездни удари.
Адът тлее тихо. 

Изтощително целомъдрена плът,

a целомъдрието е куп от движещи се светлини.

Границата отделя смирено

стърчащите от царствени лодки ножове

и разпръскващите студенина гробища.
Плъзгащи се паяци.

Вбесен, опърпан бездомник бърка из мъртви хартии.

Остър обезобразен сок от сън.

Потъмняващи слънца размахват смелите пихтиести клони.

Дявол усмихнат, нещастен, в застой безпрепятствен.

Нетърпеливи, ликуващи призраци никнат.
Повелителите се спускат, окървавени.
Скотове безплатно ни отдалечават от сухотата.