Jul 31, 2014, 9:35 PM

Mъртви хартии

1.1K 0 0

Червената хипноза, рови в теб 

за помрачени, безсмъртни складове за алкохол и розова гротеска.
Любовникът скърца неубедително.

Лесно запомняща се мелодия,

обикаля безразсъдно и гъделичка нетърпеливите.

Отблъскващи звездни удари.
Адът тлее тихо. 

Изтощително целомъдрена плът,

a целомъдрието е куп от движещи се светлини.

Границата отделя смирено

стърчащите от царствени лодки ножове

и разпръскващите студенина гробища.
Плъзгащи се паяци.

Вбесен, опърпан бездомник бърка из мъртви хартии.

 

Остър обезобразен сок от сън.

Потъмняващи слънца размахват смелите пихтиести клони.

Дявол усмихнат, нещастен, в застой безпрепятствен.

Нетърпеливи, ликуващи призраци никнат.
Повелителите се спускат, окървавени.
Скотове безплатно ни отдалечават от сухотата.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Огън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...