Днес отново плача

и днес съм без душа.

Часовникът за мен е спрял,

без сърцето, казват, съм умрял.

Ала това е просто лъжа,

болка ме събуди сутринта.

Така съм всеки ден,

при теб сърцето ми е в плен.

Всеки ден за тебе плача,

но и сълзите ми са без душа.

Мъртви като мене са и те,

безмилостно убити от твоите ръце.

Виж как във ъгъла стоя,

от студ сега без теб треперя.

Студена, казват, е смъртта,

истина е...

След болката разбрах това.

Всяка твоя прегръдка

по малко крадеше моята топлина.

Със всяка твоя целувка

на части отнемаше живота.

Сега на думи съм умрял,

но не напълно животът ми е спрял.

Остана мъничка частица жива,

да може вечно тебе да обича.

И след време сълзите ще възкръснат,

от тях цветя ще порастат.

За тебе нека бъдат спомен,

от мен завинаги оставен.

Да ти припомня тази болка,

от която сърцето ми умря.

Защото за някой ще заплачеш и ти,

ще разбереш тогава колко боли,

да падат мъртви твоите сълзи.