24 июл. 2010 г., 23:05

Мъртви сълзи

1K 0 0

Днес отново плача

и днес съм без душа.

Часовникът за мен е спрял,

без сърцето, казват, съм умрял.

Ала това е просто лъжа,

болка ме събуди сутринта.

Така съм всеки ден,

при теб сърцето ми е в плен.

Всеки ден за тебе плача,

но и сълзите ми са без душа.

Мъртви като мене са и те,

безмилостно убити от твоите ръце.

Виж как във ъгъла стоя,

от студ сега без теб треперя.

Студена, казват, е смъртта,

истина е...

След болката разбрах това.

Всяка твоя прегръдка

по малко крадеше моята топлина.

Със всяка твоя целувка

на части отнемаше живота.

Сега на думи съм умрял,

но не напълно животът ми е спрял.

Остана мъничка частица жива,

да може вечно тебе да обича.

И след време сълзите ще възкръснат,

от тях цветя ще порастат.

За тебе нека бъдат спомен,

от мен завинаги оставен.

Да ти припомня тази болка,

от която сърцето ми умря.

Защото за някой ще заплачеш и ти,

ще разбереш тогава колко боли,

да падат мъртви твоите сълзи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...