4.06.2011 г., 12:11

Мъртви сълзи

580 0 0
"Мъртви сълзи"


Отровни паяци в мойто тяло пълзят,
черни сенки в мен гърчат се и крещят,
скръстил длани, гледам с празни очи,
със езика си ближа кръв и сълзи.

Във устата ми се усмихва змия,
върху лицето ми - куп изгнили листа,
не усещам как е приближила Смъртта
и покрила е моя труп със крила...

Бавно крача сам през поле от тела,
а над мен виси череп вместо Луна,
бягам, вия и търся жива вода,
ала всичко се оказва просто лъжа.

Виждам плъхове как поглъщат плътта,
как със черен плащ мрак покрива деня,
как безумен мъж с кост вместо ръка
се кикоти и дълбае дупка в пръстта.

Търси себе си - злият син на Греха,
по челото му знаци пише страхът,
а в студеното, отдавна мъртво сърце,
в тъмно езеро там се дави дете...

*                           *                          *

Хищни корени в гнило тяло пълзят,
бледи сенки в него за пощада крещят,
под земята някой гледа с празни очи,
но уви - от тях не потичат сълзи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Задгробник Евотош Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...