19.07.2017 г., 19:08

Мъртвите

464 1 3

Мъртвите

 

Мъртвите си тръгват тихо от земята.

Чест – със отворени очи.

И с една усмивка тънка, непозната.

Че са тъжни, да не им личи.

 

Тръгвайки си, няма как да не тъгуват.

Трудно се прощава с този свят.

Затова, с една усмивка се сбогуват.

И поемат пътя си. Назад.

 

Мъртвите не искат даже милостиня.

Тях не им е нужно нищо, вече.

Знаят само, че ако веднъж изстине,

всеки сам си тръгва. Надалече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...