Мъртвите
Мъртвите
Мъртвите си тръгват тихо от земята.
Чест – със отворени очи.
И с една усмивка тънка, непозната.
Че са тъжни, да не им личи.
Тръгвайки си, няма как да не тъгуват.
Трудно се прощава с този свят.
Затова, с една усмивка се сбогуват.
И поемат пътя си. Назад.
Мъртвите не искат даже милостиня.
Тях не им е нужно нищо, вече.
Знаят само, че ако веднъж изстине,
всеки сам си тръгва. Надалече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
