Мъртвите
Мъртвите
Мъртвите си тръгват тихо от земята.
Чест – със отворени очи.
И с една усмивка тънка, непозната.
Че са тъжни, да не им личи.
Тръгвайки си, няма как да не тъгуват.
Трудно се прощава с този свят.
Затова, с една усмивка се сбогуват.
И поемат пътя си. Назад.
Мъртвите не искат даже милостиня.
Тях не им е нужно нищо, вече.
Знаят само, че ако веднъж изстине,
всеки сам си тръгва. Надалече.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados
