Мъртвите
Мъртвите си тръгват тихо от земята.
Чест – със отворени очи.
И с една усмивка тънка, непозната.
Че са тъжни, да не им личи.
Тръгвайки си, няма как да не тъгуват.
Трудно се прощава с този свят.
Затова, с една усмивка се сбогуват.
И поемат пътя си. Назад.
Мъртвите не искат даже милостиня.
Тях не им е нужно нищо, вече.
Знаят само, че ако веднъж изстине,
всеки сам си тръгва. Надалече.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
