Мъртвите сърца не плачат
Изгоря ми сърцето.
Искам да вярвам,
че вече накрая
завръщам се вкъщи.
Отгоре сърдито
ме гледа Небето,
а Господ
със светкавици
ме прегръща.
Изгоря ми сърцето.
Толкова думи
приседнали в гърлото.
Надежда засвети
в последно безумие,
че ще те стигнат
даже в Отвъдното.
Изгоря ми сърцето,
а жарта във очите,
може би, нещичко
все още значи...
Вълчи проклинам
Луната, Небето -
зная, сред тях си!
Но как да заплача?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
Поздрави!