Изгоря ми сърцето.
Искам да вярвам,
че вече накрая
завръщам се вкъщи.
Отгоре сърдито
ме гледа Небето,
а Господ
със светкавици
ме прегръща.
Изгоря ми сърцето.
Толкова думи
приседнали в гърлото.
Надежда засвети
в последно безумие,
че ще те стигнат
даже в Отвъдното.
Изгоря ми сърцето,
а жарта във очите,
може би, нещичко
все още значи...
Вълчи проклинам
Луната, Небето -
зная, сред тях си!
Но как да заплача?!
© Красимир Дяков All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!