И пуши утопично мързеливият творец,

и чупи кокалчета в празни листи.

Изгубил си е думите с тегоба и живец,

разлял си е боите по пангари триста.

А няма нищо. Нищо няма.

Графитът дави само във безкрая.

Няма и вселена. Боже, теб те няма.

Че и феите заклаха ги във рая.

Свадлив е мързеливият творец.

Творбата му душата ще охлузи.

Сила няма в артистичния вдовец.

Пие воля от изстисканите музи.

Мързелив е мързеливият творец,

той няма рамки, няма ред.

Липсват му безкраи и писец.

Странен е. Съвсем не е наред.

Навсякъде е мързеливият творец.

Твори в покой и непонятност.

На егоизма личен е борец.

Рутинно се удави в разпиляност.

Чиновниците по часовник ходят -

художниците багрят декорации.

По улиците майки свъсват поглед

пред неразбрани и мистични инсталации.

Там е – мързеливият творец.

Измисля повестите за безкрая.

И мисли си – дали с уиски и писец

ще стигне дебрите на рая?

03.11.2010