Мързеливият творец
И пуши утопично мързеливият творец,
и чупи кокалчета в празни листи.
Изгубил си е думите с тегоба и живец,
разлял си е боите по пангари триста.
А няма нищо. Нищо няма.
Графитът дави само във безкрая.
Няма и вселена. Боже, теб те няма.
Че и феите заклаха ги във рая.
Свадлив е мързеливият творец.
Творбата му душата ще охлузи.
Сила няма в артистичния вдовец.
Пие воля от изстисканите музи.
Мързелив е мързеливият творец,
той няма рамки, няма ред.
Липсват му безкраи и писец.
Странен е. Съвсем не е наред.
Навсякъде е мързеливият творец.
Твори в покой и непонятност.
На егоизма личен е борец.
Рутинно се удави в разпиляност.
Чиновниците по часовник ходят -
художниците багрят декорации.
По улиците майки свъсват поглед
пред неразбрани и мистични инсталации.
Там е – мързеливият творец.
Измисля повестите за безкрая.
И мисли си – дали с уиски и писец
ще стигне дебрите на рая?
03.11.2010
© Daisy All rights reserved.
