Тихо е. Облачно. Небето сякаш заплаква.
Тъжно небе е, един човек днес оплаква.
Човек на борбата, човек на мечтите,
човек, на когото приключиха дните.
Човек с душа млада, но тъй наранена -
душичка от толкоз борба изморена.
За теб, татко единствен, любим
небето плаче от спомен незабравим.
Вчера сякаш бях дете,
а ти заспала носеше ме на ръце.
А помниш ли, карахме ски на връх Снежанка,
или сутрин как си ме наричал "поспаланка". ...