Ръфаела (Любомира Дичева)
16 17
Jul 24, 2016, 9:53 AM

С любов на Татко 

  Poetry
2746 2 4

Тихо е. Облачно. Небето сякаш заплаква.

Тъжно небе е, един човек днес оплаква.

Човек на борбата, човек на мечтите,

човек, на когото приключиха дните.

Човек с душа млада, но тъй наранена -

душичка от толкоз борба изморена.

За теб, татко единствен, любим

небето плаче от спомен незабравим.

Вчера сякаш бях дете,

а ти заспала носеше ме на ръце.

А помниш ли, карахме ски на връх Снежанка,

или сутрин как си ме наричал "поспаланка".

А когато ме учеше да плувам,

и със всички страхове да се сбогувам 

ти ме пусна във водата

"плувай делфинчето ми, ще стигнеш до на тати ръката" 

"Тъжен стих малко", ти ще речеш,

"шеговит човек в тъжен стих да облечеш?"

Признавам, понякога тъжно е, татко

без някоя твоя шега, подхвърлена на кратко.

Мъчно й е и на мама,

че нейното другарче век го няма!

А аз знам истината прости,

видях я пред болницата в твоите очи,

и сякаш да се бориш ти се измори..

Но ще те откривам, във Луна и във звезди,

ще свети твоя спомен в и най-мрачните ми дни.

През пътя знам, че си със мен дори,

когато трудности душата ми търпи.

Прости и ти, и аз прощавам

за нещата неизживяни, неизказани - не съжалявам.

Не питам се "защо?",

вярвам, че било е за добро.

Така бързо времето замина,

а ти се скри във него и отмина.

Смъртта не пита - всеки взима,

но какво значение има,

щом в сърцата винаги ще сме двамина!

 

© Любомира Дичева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви! Оценявам мнението ви!
  • Прекрасно изказана болка. Усетих я с цялото си сърце, защото и моя татко си отиде скоро и все ми минават мили, смешни и трогателни спомени... И се радвам че има хора като Вас които умеят да кажат това, което ние, непоетичните не умеем, но ценим
  • Усетих огромната ти болка и мъка! Поклон!
  • Поклон...!
Random works
: ??:??