29.02.2020 г., 7:41  

Дали куршуми или чуми

1.7K 0 6

Дали куршуми или чуми

 

Автор - Величка Николова - Литатру

 

Трепти в сърцето пустота.
Бушуват чувствата незрими.
Политат есенни листа.
С тях вятърът тъче килими.

А над света витае мрак
и не звезди, а кръв избива
по нощен плащ, незнайно как.
Дали луната туй разбира?!

Рисувам облачна сълза
и пет метални птици в полет.
Рисувам кървава луна
след дъжд, непредвещаващ пролет.

Рисувам тиня със вода.
Река била е тя - течаща.
Сега – конденс от самота
във свят с безумия стърчащи.
 

Дали куршуми ще летят,

или пък чуми ще ни стрелят,

или от кървав звездопад
народите ще поумнеят?!

 

Величка (Литатру)
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

15 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...