7.07.2006 г., 0:34

На 16

2.9K 1 21
                                                            
                             с много любов за дъщеря ми

Сама съм тази вечер, а не бива!
Нали е толкова специален ден?!
Едно момиченце от тебе си отива...
Така си заприличала на мен!
Та вчера сякаш...
преди толкова години
в живота ми ти с вик се появи -
прекрасна, мъничка... 
кога отмина?
Кога в девойка се превърна ти?
И вглеждам се в очите кадифени,
дали не търся себе си днес там?
Дали си заприличала на мене?
А трябва ли?
О, Господи, не знам!
Но знам, че искам ти да си щастлива.
Усмихната, дерзаеща бъди ми!
Да знаеш само колко ти отива
да бъдеш на шестнадесет години!    

(това стихотворение написах точно преди 2 години. днес моето момиче навършва 18!)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно чувство - и аз така усещам порасналите си синове -
    ДА СА НИ ЖИВИ И ЗДРАВИ!
  • Да е жива и здрава дъщеря ти,Мая и да ти носи повече щастие и хубави мигове,отколкото проблеми!...Боже, като се замисля и моята дъщеря скоро ще навърши 18...,кога мина това време,стиха ти ме върна доста назад във времето!! Прегръдки!
  • Мая, да ти е жива и здрава дъщеричката, много радост да ти носи! Бъдете здрави и щастливи!!!
  • Разплака ме !!!
  • Стихотворението е много хубаво личи си просто каква любов изпитваш към дъщеря си.... Та кой не изпитва.
    Усмихната, дерзаеща бъди ми!
    Да знаеш само колко ти отива
    да бъдеш на шестнадесет години

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...