7 jul 2006, 0:34

На 16

  Poesía » Otra
2.9K 1 21
                                                            
                             с много любов за дъщеря ми

Сама съм тази вечер, а не бива!
Нали е толкова специален ден?!
Едно момиченце от тебе си отива...
Така си заприличала на мен!
Та вчера сякаш...
преди толкова години
в живота ми ти с вик се появи -
прекрасна, мъничка... 
кога отмина?
Кога в девойка се превърна ти?
И вглеждам се в очите кадифени,
дали не търся себе си днес там?
Дали си заприличала на мене?
А трябва ли?
О, Господи, не знам!
Но знам, че искам ти да си щастлива.
Усмихната, дерзаеща бъди ми!
Да знаеш само колко ти отива
да бъдеш на шестнадесет години!    

(това стихотворение написах точно преди 2 години. днес моето момиче навършва 18!)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно чувство - и аз така усещам порасналите си синове -
    ДА СА НИ ЖИВИ И ЗДРАВИ!
  • Да е жива и здрава дъщеря ти,Мая и да ти носи повече щастие и хубави мигове,отколкото проблеми!...Боже, като се замисля и моята дъщеря скоро ще навърши 18...,кога мина това време,стиха ти ме върна доста назад във времето!! Прегръдки!
  • Мая, да ти е жива и здрава дъщеричката, много радост да ти носи! Бъдете здрави и щастливи!!!
  • Разплака ме !!!
  • Стихотворението е много хубаво личи си просто каква любов изпитваш към дъщеря си.... Та кой не изпитва.
    Усмихната, дерзаеща бъди ми!
    Да знаеш само колко ти отива
    да бъдеш на шестнадесет години

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...