Jul 7, 2006, 12:34 AM

На 16

  Poetry » Other
2.9K 1 21
                                                            
                             с много любов за дъщеря ми

Сама съм тази вечер, а не бива!
Нали е толкова специален ден?!
Едно момиченце от тебе си отива...
Така си заприличала на мен!
Та вчера сякаш...
преди толкова години
в живота ми ти с вик се появи -
прекрасна, мъничка... 
кога отмина?
Кога в девойка се превърна ти?
И вглеждам се в очите кадифени,
дали не търся себе си днес там?
Дали си заприличала на мене?
А трябва ли?
О, Господи, не знам!
Но знам, че искам ти да си щастлива.
Усмихната, дерзаеща бъди ми!
Да знаеш само колко ти отива
да бъдеш на шестнадесет години!    

(това стихотворение написах точно преди 2 години. днес моето момиче навършва 18!)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно чувство - и аз така усещам порасналите си синове -
    ДА СА НИ ЖИВИ И ЗДРАВИ!
  • Да е жива и здрава дъщеря ти,Мая и да ти носи повече щастие и хубави мигове,отколкото проблеми!...Боже, като се замисля и моята дъщеря скоро ще навърши 18...,кога мина това време,стиха ти ме върна доста назад във времето!! Прегръдки!
  • Мая, да ти е жива и здрава дъщеричката, много радост да ти носи! Бъдете здрави и щастливи!!!
  • Разплака ме !!!
  • Стихотворението е много хубаво личи си просто каква любов изпитваш към дъщеря си.... Та кой не изпитва.
    Усмихната, дерзаеща бъди ми!
    Да знаеш само колко ти отива
    да бъдеш на шестнадесет години

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...