На 20 години
Моята огнена сила е жива.
Мойте криле не отряза ги нож.
И аз дишам,живея,мечтая-
с пламък по-силен от огнена пещ.
И прегръщам простора сияен,
притаил мойте мисли навек.
Пак се втурвам да търся звездите-
Млечен път от безброй светове.
Надеждата моя е зърно-
скрито в Космоса,малкия Рай.
Там аз ще търся,ще ровя,ще стена-
цял живот ще диря простор.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Стоянова Всички права запазени
