На три спирки от нея
Снегът покрива бавно
нежната земя.
Влакът се движи плавно
по релсите на любовта.
Минутите минават бавно
до спирката една.
Където те очаква
любимата жена.
Но вятърът студен няма да ме спре
да бъда с нея този ден.
В прегръдките ми ще се озове
ще бъде тя до мен.
Денят свърши и настана тъмнина
с нея трябва да се разделя.
А влакът тръгва,
но по релсите на самота.
Връща ме, където
падаше снега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Da Travu Всички права запазени
