На 50
Ах, колко хубава е есента,
алеите със жълт килим застлала.
Обичам уморените листа,
които бавно върху него падат.
Обичам вятърът със полъх тих
да ми донася мириса на шума.
Последен слънчев лъч във шепа скрих
и с него есента ще нарисувам.
Далече ми е още есента,
не искам с лятото да се прощавам.
Очаквам с нова трепет пролетта.
А зимата? За нея ще забравя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Пенев Всички права запазени
