На Ани
ще бродя по хиляди улици тайни.
Неонови змии със гняв ще протягат зелени езици,
но няма да стигнат до мене коварни.
Отчаяни дълго ще плюят отрова,
и диво ще съскат, тела ще извиват,
а после безславно назад ще се върнат
и ще дебнат отново някой да мине.
А аз ще препускам и няма да спирам,
конете във шеметен бяг ще увличам,
и те услужливо ще тичат за мене
и ще развяват огнени гриви.
И дните ще сменят нощи безкрайно,
но в утрото пурпурно ще те открия -
красиво облечена в сребърна рокля,
изящно ще стъпваш по мокра трева.
На нея ще легнем - килим от желания,
лице ще заровя в коси от коприна
и бавно и страстно ще галим телата си,
целувани нежно от мокра трева...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Николов Всички права запазени
