На Ани
В нощ като тази ще тръгна със бяла карета към тебе,
ще бродя по хиляди улици тайни.
Неонови змии със гняв ще протягат зелени езици,
но няма да стигнат до мене коварни.
Отчаяни дълго ще плюят отрова,
и диво ще съскат, тела ще извиват,
а после безславно назад ще се върнат
и ще дебнат отново някой да мине.
А аз ще препускам и няма да спирам,
конете във шеметен бяг ще увличам,
и те услужливо ще тичат за мене
и ще развяват огнени гриви.
И дните ще сменят нощи безкрайно,
но в утрото пурпурно ще те открия -
красиво облечена в сребърна рокля,
изящно ще стъпваш по мокра трева.
На нея ще легнем - килим от желания,
лице ще заровя в коси от коприна
и бавно и страстно ще галим телата си,
целувани нежно от мокра трева...
© Симеон Николов All rights reserved.
