На арената

                                                             Светът е сцена,

                                                          а хората са артисти.

                                                                     Шекспир

                            Светът е като циркова арена,

                             където всеки себе си играе.

                             Аз - влюбена в стария палячо.

                             Дано със смях да не умре от мъка.

                             Но не дресирам зверове и хора.

                              Не искам да дресирам никого -

                              нито мига, нито стиха, нито живота,

                               любовта или пък дръзката мечта.

                              Не се дресира Свободата.

                               И мен не могат да дресират.

                                              Никога!

                              Опита се да ме дресира делникът.

                               Аз му избягах. В гонитба сме.

                               Ще хукна с някаква картонена

                                комета. Но тайната на Космоса

                                не ме привлича. Дали е тайна,

                                или всеки ден в очакване ме гледа

                                с очите на премръзналия просяк?

                                Не хляб. Той проси нещо друго.

                                 За него с уличния пес говорят

                                  и знаят, че звездите са далеко.

                                           ... А  краят?...

                                   Да повярваме на Хамлет:

                                  - Останалото е мълчание...

                                                                Wali/Виолета Томова/