На арената
На арената
Светът е сцена,
а хората са артисти.
Шекспир
Светът е като циркова арена,
където всеки себе си играе.
Аз - влюбена в стария палячо.
Дано със смях да не умре от мъка.
Но не дресирам зверове и хора.
Не искам да дресирам никого -
нито мига, нито стиха, нито живота,
любовта или пък дръзката мечта.
Не се дресира Свободата.
И мен не могат да дресират.
Никога!
Опита се да ме дресира делникът.
Аз му избягах. В гонитба сме.
Ще хукна с някаква картонена
комета. Но тайната на Космоса
не ме привлича. Дали е тайна,
или всеки ден в очакване ме гледа
с очите на премръзналия просяк?
Не хляб. Той проси нещо друго.
За него с уличния пес говорят
и знаят, че звездите са далеко.
... А краят?...
Да повярваме на Хамлет:
- Останалото е мълчание...
Wali/Виолета Томова/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
