27.05.2008 г., 19:06

На Арлекин 2

1.9K 0 18

 

Обожавам те, мило момче –

чисто, съвсем по приятелски,

ти си душата, която търся за мен,

ти си мъжът, за който мечтая.

Такова сърце – невинно, добро,

дух – силен, дори в слабостта си,

талант си и знаеш в какво -

да вложиш любовта и страстта си.

Ти моя слабост и гордост си, знай –

затова на споделена любов те орисвам,

за да бъдеш щастлив във земния рай,

а не тъжен и вечно потиснат.


 

26.05.2008г. (03:20h)



Това е вторият ми стих, който е посветен на Миро, но той го заслужава! Уверете се сами:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=115724

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...