27 мая 2008 г., 19:06

На Арлекин 2

1.9K 0 18

 

Обожавам те, мило момче –

чисто, съвсем по приятелски,

ти си душата, която търся за мен,

ти си мъжът, за който мечтая.

Такова сърце – невинно, добро,

дух – силен, дори в слабостта си,

талант си и знаеш в какво -

да вложиш любовта и страстта си.

Ти моя слабост и гордост си, знай –

затова на споделена любов те орисвам,

за да бъдеш щастлив във земния рай,

а не тъжен и вечно потиснат.


 

26.05.2008г. (03:20h)



Това е вторият ми стих, който е посветен на Миро, но той го заслужава! Уверете се сами:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=115724

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...