На Арлекин 2
Обожавам те, мило момче –
чисто, съвсем по приятелски,
ти си душата, която търся за мен,
ти си мъжът, за който мечтая.
Такова сърце – невинно, добро,
дух – силен, дори в слабостта си,
талант си и знаеш в какво -
да вложиш любовта и страстта си.
Ти моя слабост и гордост си, знай –
затова на споделена любов те орисвам,
за да бъдеш щастлив във земния рай,
а не тъжен и вечно потиснат.
26.05.2008г. (03:20h)
Това е вторият ми стих, който е посветен на Миро, но той го заслужава! Уверете се сами:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=115724
© Марина Стоянова All rights reserved.
Когато има стойностни хора, се получават и такива посвещения 
