27 may 2008, 19:06

На Арлекин 2

  Poesía
1.9K 0 18

 

Обожавам те, мило момче –

чисто, съвсем по приятелски,

ти си душата, която търся за мен,

ти си мъжът, за който мечтая.

Такова сърце – невинно, добро,

дух – силен, дори в слабостта си,

талант си и знаеш в какво -

да вложиш любовта и страстта си.

Ти моя слабост и гордост си, знай –

затова на споделена любов те орисвам,

за да бъдеш щастлив във земния рай,

а не тъжен и вечно потиснат.


 

26.05.2008г. (03:20h)



Това е вторият ми стих, който е посветен на Миро, но той го заслужава! Уверете се сами:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=115724

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...