На автостоп
НА АВТОСТОП
Смирена ще потъна в есента –
последното ми сигурно убежище.
Докато тлее бавно, таралежите
крадат от залезната ѝ тафта,
луничките ѝ от горчив шафран,
меда от звездните ѝ кошери.
И с първите слани разрошена,
тъче тревата прежълтял саван.
Дъждът пълзи из гъстия шубрак,
а вятърът без милост го съблича.
И спуска се безкраен синкав мрак.
Изгубени в мъглата – с дрезгав грак
обърканите врани криволичат –
край първия пречупен пътен знак
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
