НА АВТОСТОП
Смирена ще потъна в есента –
последното ми сигурно убежище.
Докато тлее бавно, таралежите
крадат от залезната ѝ тафта,
луничките ѝ от горчив шафран,
меда от звездните ѝ кошери.
И с първите слани разрошена,
тъче тревата прежълтял саван.
Дъждът пълзи из гъстия шубрак,
а вятърът без милост го съблича.
И спуска се безкраен синкав мрак. ...