На бара
На бара седнал сам
допиваш водката поредна,
цигарата, изгаря ти пръста,
а мъката пълзи в душата бедна.
Копнеж в сърцето породен,
изпълва те като мъгла,
кога ще свърши този ден
на спомени и на тъга!?
Минават сенки зад гърба,
а тя е някъде далече,
към нея литва мисълта -
очите кой целува вече!?
С угаснал поглед се надигаш
запътен, някъде в нощта,
и никога, до никъде не стигаш...
Химера ли е любовта?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
/
