На бара

14.11.2008 г., 11:33 ч.

Поезия » Любовна

688 0 23

На бара седнал сам
допиваш водката поредна,
цигарата, изгаря ти пръста,
а мъката пълзи в душата бедна.
Копнеж в сърцето породен,
изпълва те като мъгла,
кога ще свърши този ден
на спомени и на тъга!?
Минават сенки зад гърба,
а тя е някъде далече,
към нея литва мисълта -
очите кой целува вече!? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На бара

Искате да прочетете повече?

Предложения