На бара

Nov 14, 2008, 11:33 AM

Poetry » Love

672 0 23

На бара седнал сам
допиваш водката поредна,
цигарата, изгаря ти пръста,
а мъката пълзи в душата бедна.
Копнеж в сърцето породен,
изпълва те като мъгла,
кога ще свърши този ден
на спомени и на тъга!?
Минават сенки зад гърба,
а тя е някъде далече,
към нея литва мисълта -
очите кой целува вече!? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

На бара

Want to read more?

Random works