Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
15.11.2008 г., 0:27 ч.

На бара сме 

  Поезия
602 1 2
Като празна чаша аз изглеждам, няма нито капка в мен,
тъгата ме изпива жадно всеки божи ден.
На бара сме и правим си компания,
говорим си за всичко... Тя за хорските страдания,
аз за всичко обичано и скъпо.
Така минават наш'те вечери в дълги разговори,
танци нежни и само там сме двамата, и
няма кой да ни прекъсне...
Тя знае, че е нежелана от всяко живо същество
и  аз съм й утеха всеки път, и всяка нощ.
Веднъж попита ме Тъгата: "Защо си с мен? Защо не бягаш?
Защо в обятията ми всеки път заспиваш?"
Отговорих аз, че няма друга, която така да ме разбира...
Прегърнах я и я целунах, в миг разплака се и тя.
Ето този сън сънувам всеки път, щом аз заспя.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да бъдеш нечия утеха не е грях. Но само заради това - не си заслужава да бъдеш с някого. Поздрав, Гоше!
  • Ами изгони я с усмивка!
    Тя не ти е нужна!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??