Заслушан в спомените, гониш листопада
на своите години отшумели.
Душата твоя става все по-млада,
за сметка на косите побелели.
Доброто търсиш още у човека,
невярвайки на думите излишни.
Оставил към сърцето си пътека,
поплакваш още, па макар и скришно.
Когато искаш нещо, се надяваш
да го получиш някъде във времето.
Но любовта, с която ни даряваш,
да ти я върнем тройно, се заклеваме!