anubhis (Ивелина Димитрова) anubhis (Ивелина Димитрова)
1 59
Sep 20, 2007, 10:39 AM

На баща ми

  Poetry
1.5K 1 14
Заслушан в спомените, гониш листопада
на своите години отшумели.
Душата твоя става все по-млада,
за сметка на косите побелели.

Доброто търсиш още у човека,
невярвайки на думите излишни.
Оставил към сърцето си пътека,
поплакваш още, па макар и скришно.

Когато искаш нещо, се надяваш
да го получиш някъде във времето.
Но любовта, с която ни даряваш,
да ти я върнем тройно, се заклеваме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0