На баща ми
Горчи ти хлябът, тате…
Изстина в теб огнището, когато
оказаха се кухи идеалите,
мечтите- снимки с черни ленти,
един живот с откраднат смисъл,
очакване с изтръгнато предчувствие.
Сърцето ти задави се във времето,
маркирано от чужда алчност в синьо…
Потънаха очите ти и бяла прах
покри косата ти, без блясък,
без отражение, безветрено…
Задави се сърцето ти и кръв изби
във синкавото бяло край зениците…
Отблъсна всички и съня от себе си,
очите ти осъмват все подпухнали
от мътни и ненужни стари спомени,
в които живецът ти вилнее лудо
копнежно, търсещо и побеждаващо…
Откраднаха победите ти, тате,
и всяка нощ безшумно ги оплакваш
със сухи и корави мъжки сълзи..
Не ще ти стигне времето за нова вяра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Димитрова Всички права запазени
