4.10.2005 г., 16:10 ч.

На баща ми 

  Поезия
1615 0 10

Горчи ти хлябът, тате…

Изстина в теб огнището, когато

оказаха се кухи идеалите,

мечтите- снимки с черни ленти,

един живот с откраднат смисъл,

очакване с изтръгнато предчувствие.

Сърцето ти задави се във времето,

маркирано от чужда алчност в синьо…

Потънаха очите ти и  бяла прах

покри  косата ти, без блясък,

без отражение, безветрено…

Задави се сърцето ти и кръв изби

във синкавото бяло край зениците…

Отблъсна всички и съня от себе си,

очите ти осъмват все подпухнали

от мътни и ненужни стари спомени,

в които живецът ти вилнее лудо

копнежно, търсещо и побеждаващо…

Откраднаха победите ти, тате,

и всяка нощ безшумно ги оплакваш

със сухи и корави мъжки сълзи..

Не ще ти стигне времето за нова вяра.

© Нели Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятно силен, докосващ стих!
    Искрени поздрави, Нели!
  • Дълбок поклон и от мен! Наистина прекрасно стихотворение.
  • Нямам думи! Смисълът на това стихотворение ми напомня за един руски роман, чието заглавие съм забравила. Там един от приближените на Сталин беше низвергнат и изпратен на работа в посолството на една скандинавска държава. И там, отритнат от властта и обезверен в идеалите, в които е вярвал и на които е посветил живота си трябваше да преосмисля ... Невероятна човешка трагедия ... Поздрави за това твое произведение!
  • Благодаря Ви!
  • Идеалите у нас - сълзи горчиви
    парите пък - у алчните и диви!

    Идеалистите са първия отстрел на релистите!
  • Толкова е искрено,че се страхувам да напиша нещо.Поздрав!
  • И от мен, Нели, напълно заслужени поздравления!
  • Рзакошен стих,Нели!Прекланям се пред словото и мислите ти!!
  • много е хубаво
  • Искрен е този стих, преболедуван, вече си го усетил. Благодаря ти за това!
Предложения
: ??:??