На баща ми

Прах - при прахта,

пепел - при пепелта,

пръст - при пръстта.

Болката със сигурност голяма,

сълзи пресъхнали,

а теб те няма!

Сърцето - бездънна яма,

защото обичаме те за двама.

Без теб животът не е лесен,

никога вече не ще е като песен.

Ти единствен беше светлина,

а сега си изгубена душа.

Нейде из висините

в дълбоката синева

си изкупваш греха,

дано да си в Рая сега.

Сълзите ни пресъхнали,

ала видни.

В очите ни тъга,

а в душите самота.

Ти за нас спомен си сега,

спомен - ала това е съдба.

Тя отреди така,

да живеем без теб...

Съдбата реши така,

а орисницата е тя.

Боже, помогни ни сега!

Отиде си просто така,

в самота.

Падат сълзи,

а пепел си вече ти.

Огън гори, снегът вали,

а в гроб лежиш ти.

Няма те да стоплиш

нашите души.

Сълзите никога не стихват.

Болката ще е вечно голяма.

Звезда си в небесата,

искра си в сърцата!

Ще те пазим чак до смъртта!

Ти почина, но БОГ реши така!