7.10.2007 г., 12:53

НА БИСТРАТА РЕКА ПРИЛИЧАМ...

1.5K 0 35
                    На бистрата река приличам...



На бистрата река приличам, плахо лъкатуша,

и търся своето море, с целувка тихо да се влея!

Ръцете ми - вълни, треперят! В устните е суша!

Къде ли си, Море? От влюбеност по теб немея!


Бездумни са очите ми - пенливо-тъжни. Ето,

отронва се с въздишка малка капчица - любов...

а тя разлива се и бърза плахо... към сърцето -

до теб да стигне, да разкаже моя плачещ зов...


Къде ли си, Море? Зова те с жадни устни...

Превръщам се във пясъчна... пресъхнала река...

До болка те жадувам! В мен така е пусто...

Дано намери те по-скоро мойта перлена сълза...



22.09.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Шутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силен устрем към красотата и любовта.Творбата ме завлече като вълна със силата на емцията.
  • Дано, Перличке!!!
  • Лелееееееее, с всеки изминал ден в този сайт намирам все повече и повече красиви произведения.Определено много ми харесват!И ето пак се натъкнах на прекрасен стих!6!
  • Прекрасно написано...прекрасно казано.Толкова образно...Пожелавам ти да се потопиш в необятното море на любовта и да не излезеш от там цял живот.
  • На скъпоценен камък приличаш,нежност и топлина е твоята душа

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...