На Блудницата

Да си поет велик е трудно
във време на печал и самота,
да си прекрасна фея, зная,
но не и блудница една.
Комерсиална си, аз виждам, 
купуваш всичко с бяла плът, 
не земни удоволствия, наслади,
даряваш ти без свян и срам.
Една прекрасна си Офелия, аз зная,
и в грях греховен ще умреш!
Но по греховен е животът
без радост и печал,
без буйна страст и обич нежна,
без сълзи от разлъката една,
без онзи миг неповторим,
когато устни в устните се впиват
и нежно трупне гръд до гръд,
и в нощния покой на зимна нощ чаровна
да бъдеш ти една-единствена жена,
една-единствена мечта недостижима!
Аспазия, Клеопатра, Нефертити!
Какво са те пред твоя чар недостижим!
Чаровници суетни и велики от векове за векове!