8.02.2008 г., 8:32

На Боби

944 0 1
И тази нощ ръката ти ласкава

до болка ще гали четирите струни.

На дансинга с бляскави поли

ще лудуват момичета

и ще вият от унес.

Китарата, плачеща, ще се заизвива,

ще стене, ще моли за прошка ръцете ти,

а викове: „Още" ще радват сърцето.

На моя стол в ресторанта, знам,

ще е седнала другата.

По-мила, по-добра и по-хубава...

Защо не съм струна в една бас-китара?!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...