На Боби
947
0
1
И тази нощ ръката ти ласкава
до болка ще гали четирите струни.
На дансинга с бляскави поли
ще лудуват момичета
и ще вият от унес.
Китарата, плачеща, ще се заизвива,
ще стене, ще моли за прошка ръцете ти,
а викове: „Още" ще радват сърцето.
На моя стол в ресторанта, знам,
ще е седнала другата.
По-мила, по-добра и по-хубава...
Защо не съм струна в една бас-китара?!
© Людмила Вълчева All rights reserved.
